Зъбните импланти – славно минало и славно бъдеще

Ако славата е преходна, то имплантите не са!
Още повече, когато се отнася до героичното им минало и прогнозите на специалистите за светлото им бъдещо развитие. Но нека първо надникнем в миналото…

История на денталната имплантология
Описани археологически находки, доказваяи ранните успешни опити за заместване на загубените зъби, датират още от дълбока древност. Най – ранните данни за успешни имплантации са от 600г. пр. н.е. – в цивилизацията на маите. А в последствие в Месопотамия и Древен Египет. Сред използваните тогава материали, с успешно приемане на костта са: обсидиан, морски раковини, слонова кост. Доказателство, че имплантацията е била успешна, е остеоинтеграцията на импланта в костите на намерените артефакти.
В годините между 1942 – 1962 г. Преобладаващата концепция за имплантиране са т.нар. субпериостални скари (лежащи върху костта, скрити под венеца, фини решетки от медицинска неръждаема стомана, от които над венеца излизат 4 – 6 щифта, на които се закрепва протезната конструкция – зъбите).

Науката имплантология
В началото на 60 – те години XX век започва поставянето на научна основа на имплантологията – концепцията за вътре костното имплантиране, която тясно кореспондира с изучаването и подпомагането на феномена остеоинтеграция. Бурно развитие и масовизация на имплантологията започват през 80-те години на миналия век. Но началото е поставено 20 години по – рано.
Като знакова се определя първата Dental Implant Consensus Conference през 1978г., организирана от National Institute of Health, Harvard University, която набелязва и дефинира критериите, официализира и категоризира терминологията, и така успява да постави имплантологията в категорията на официално признатите дентални дисциплини.

Новите материали – добре забравени стари
Преобладаващите използвани материали за дентални импланти, от тогава и до днес, са титанът и сплавите му (алуминий и ванадий в минимални количества), благодарение на високите им механични и биологични качества.
В медицината титанът се използва често, заради биосъвместимостта си – не е токсичен и не се отхвърля от организма. Титанът, по-късно и сплавите му, е материал за избор при изработката на механично натоварени импланти – заместители на стави и зъбни корени, които могат да престоят в организма, без външна намеса, всичките необходими години. Благодарение на не феромагнитните свойства на такива протези, те не пречат при извършването на рентгенови изследвания или на такива с ядрено магнитен резонанс (ЯМР).

Бизнесът с импланти
Ентусиазмът от успехите на учените и клиницистите заразява и производителите на импланти. Над 200 различни системи присъстват през 90 –те години на най – голямата дентална сцена, САЩ. Чудото на остеоинтерграцията вече не е щастлива случайност, а закономерен и предсказуем факт. Мнозина са денталните лекари (с опит – над 5 000 поставени и натоварени импланти) и пред имплантологията се изправят нови задачи.
Резултатът от развитието на имплантологията се определя от пациентите и техните очаквания – носените от тях, съвременни импланти да издържат, да се усещат и да се използват като естествени зъби. Както и да има дълготрайност, съизмерима с изискванията на потребителя… Така постепенно нарастващата необходимост да бъде поставен имплант, където му е мястото, а не където костния обем позволява за момента, допълнително стимулира усъвършенстването и демократизирането на аргументите в полза на най – различни костозаместителни процедури.

Изискванията на новия век
Новият век, костозаместването и модерните импланти работят в две посоки – възстановяване и запазване на костния обем. Широка популярност добива използването на синтетични (поради тяхната неограничена наличност) костозаместители, които, след пълното си усвояване от организма, оставят запазена или увеличена по обем витална кост, способна да се ре моделира. В подобна кост поставянето на имплант с оптимални размери е просто рутинна манипулация.
Загриженото отношение към запазването на костния обем, предвид последващата имплантация, започва да има водеща роля при планирането и осъществяването на костните манипулации. Ниско инвазивните, ниско травматичните манипулации с право са предпочитани от денталните хирурзи. Не е рядкост и едно – моментното (имедиатно) възстановяване от типа: изваждане – имплантиране – натоварване в рамките само на едно посещение. 
Понастоящем имплантите са рутинно, успешно, предсказуемо, и трайно решение за частичното или пълно обеззъбяване. Много често те са успешна алтернатива за лечение на т.нар. „неспасяеми зъби”. Славният път на имплантите продължава и днес.